13.08.2015 г., 14:53

Забравихме

382 0 1

 


Оставихме доброто някъде зад нас,

незнайно как поехме пътища различни.

Забравихме роднините, приятели и вас,

душите станаха ни толкова безлични.

Вярата в сърцата някъде скътахме,

всичко в тях така жестоко се стопи.

Любовта затрихме сляпо си вървяхме,

кой душите евтино купи?

Забравихме, че през вековете,

вярата единствена не ни затри.

Любовта, приятели, не я гасете,

тя никога не ще да изгори.


В.Й. 13.08.2015г.


 


 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...