Оставихме доброто някъде зад нас,
незнайно как поехме пътища различни.
Забравихме роднините, приятели и вас,
душите станаха ни толкова безлични.
Вярата в сърцата някъде скътахме,
всичко в тях така жестоко се стопи.
Любовта затрихме сляпо си вървяхме,
кой душите евтино купи?
Забравихме, че през вековете,
вярата единствена не ни затри.
Любовта, приятели, не я гасете,
тя никога не ще да изгори.
В.Й. 13.08.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
