8 sept 2006, 9:07

Забравяме

  Poesía
1.2K 0 21
Улисани в грижи,
проблеми житейски,
забравяме всичко,
дори да се смеем,
забравяме обич,
културни обноски,
навсякъде пошлост
и вицове плоски,
картини вулгарни,
избранници лакоми,
нещастници бедни,
навред по земята ни.
А някъде скрита
от хорски очи
или пък се скита
и само мълчи,
живее самотна
и само една,
човешката, топла
душа - доброта.
И иска на всички
по капка да дава,
та в никого злоба
да не остава,
отново да почнем
със радост живота,
с усмивка навсякъде
ние да ходим.
И без да забравяме
всичко това,
да знаем, че с обич
красив е света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...