8 сент. 2006 г., 09:07

Забравяме

1.2K 0 21
Улисани в грижи,
проблеми житейски,
забравяме всичко,
дори да се смеем,
забравяме обич,
културни обноски,
навсякъде пошлост
и вицове плоски,
картини вулгарни,
избранници лакоми,
нещастници бедни,
навред по земята ни.
А някъде скрита
от хорски очи
или пък се скита
и само мълчи,
живее самотна
и само една,
човешката, топла
душа - доброта.
И иска на всички
по капка да дава,
та в никого злоба
да не остава,
отново да почнем
със радост живота,
с усмивка навсякъде
ние да ходим.
И без да забравяме
всичко това,
да знаем, че с обич
красив е света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...