8.09.2006 г., 9:07

Забравяме

1.2K 0 21
Улисани в грижи,
проблеми житейски,
забравяме всичко,
дори да се смеем,
забравяме обич,
културни обноски,
навсякъде пошлост
и вицове плоски,
картини вулгарни,
избранници лакоми,
нещастници бедни,
навред по земята ни.
А някъде скрита
от хорски очи
или пък се скита
и само мълчи,
живее самотна
и само една,
човешката, топла
душа - доброта.
И иска на всички
по капка да дава,
та в никого злоба
да не остава,
отново да почнем
със радост живота,
с усмивка навсякъде
ние да ходим.
И без да забравяме
всичко това,
да знаем, че с обич
красив е света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...