12 abr 2014, 23:23

Зачатие

  Poesía
1.4K 0 13

 

 

От някакъв съвсем случаен дъжд

заченах безпосочна пеперуда,

заченах липса на узряла ръж,

заченах път, по който да се губя,

 

заченах акрофобни* върхове,

заченах чакане, почти по Бекет,

заченах бяг на дървени коне,

заченах Старец (ала без морето),

 

заченах всички празни небеса,

заченах всяко неподвижно време...

... и ще родя случаен непознат

до глупост влюбен в спомен за летене.

 

                

*Акрофобия (от гръцки: ἄκρον, Akron, което означава „връх, било, край“ и φόβος, Фобос, „страх“) представлява изключителен и/или ирационален страх от височини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно си заченала Свисше, защото раждаш шедьоври!
  • "заченах всички празни небеса,

    заченах всяко неподвижно време...

    ... и ще родя случаен непознат

    до глупост влюбен в спомен за летене."


    Не е съвсем случаен този дъжд...
    Съвсем не е и никак неслучаен.
    При куп случайности я гледай изведнъж
    какви прекрасности се получават

    Бях забравила колко е уютно при теб
  • "... и ще родя случаен непознат
    до глупост влюбен в спомен за летене."
    Много...
  • Браво, Роси!!!
  • Харесах!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...