10 abr 2016, 22:50

Зад предела на времето

Poesía » Filosófica

1K 0 3

Душата остава зад предела на времето –

броеница от съдби и участия.

И някъде там, на ръба на проблемите,

пресъздаваме своето щастие.

Сърцето ни – мъдро следва промените,

в него властват всевишни закони,

позабравени вече в дървото на гените

и на връзките в тънките клони.

Бял воал зад предела на времето,

бели облаци в синия свод.

Да почувстваме само реките на вените,

да сме истина, път и живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Моля, оценете анонимно и по съвест

Comentarios

Brezar111 (Людмил Нешев)

Привет, Слънчо!
"И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие."

Този "ръб на проблемите" до голяма степепен е базов критерий за силата, с която възприемаме усещането за щастие.

2016-04-11T15:17:39+03:00
Самодива (Вики)

Душата винаги знае, всичко си е вътре в нас. Поздрави, Елена!

2016-04-11T10:52:03+03:00
rumbic (Руми)

Много силно ми въздейства цялото стихотворение, Елена! Поздрав от мен!

2016-04-11T09:54:24+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0