10.04.2016 г., 22:50 ч.
Зад предела на времето
Душата остава зад предела на времето –
броеница от съдби и участия.
И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие.
Сърцето ни – мъдро следва промените,
в него властват всевишни закони,
позабравени вече в дървото на гените
и на връзките в тънките клони.
Бял воал зад предела на времето,
бели облаци в синия свод.
Да почувстваме само реките на вените,
да сме истина, път и живот!
© Елена Костадинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Душата винаги знае, всичко си е вътре в нас. Поздрави, Елена!
-
Много силно ми въздейства цялото стихотворение, Елена! Поздрав от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие."
Този "ръб на проблемите" до голяма степепен е базов критерий за силата, с която възприемаме усещането за щастие.