Душата остава зад предела на времето –
броеница от съдби и участия.
И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие.
Сърцето ни – мъдро следва промените,
в него властват всевишни закони,
позабравени вече в дървото на гените
и на връзките в тънките клони.
Бял воал зад предела на времето,
бели облаци в синия свод.
Да почувстваме само реките на вените,
да сме истина, път и живот!