10 апр. 2016 г., 22:50
Зад предела на времето
Душата остава зад предела на времето –
броеница от съдби и участия.
И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие.
Сърцето ни – мъдро следва промените,
в него властват всевишни закони,
позабравени вече в дървото на гените
и на връзките в тънките клони.
Бял воал зад предела на времето,
бели облаци в синия свод.
Да почувстваме само реките на вените,
да сме истина, път и живот!
© Елена Костадинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Душата винаги знае, всичко си е вътре в нас. Поздрави, Елена!
-
Много силно ми въздейства цялото стихотворение, Елена! Поздрав от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие."
Този "ръб на проблемите" до голяма степепен е базов критерий за силата, с която възприемаме усещането за щастие.