Apr 10, 2016, 10:50 PM

Зад предела на времето

Poetry » Philosophical

1K 0 3

Душата остава зад предела на времето –

броеница от съдби и участия.

И някъде там, на ръба на проблемите,

пресъздаваме своето щастие.

Сърцето ни – мъдро следва промените,

в него властват всевишни закони,

позабравени вече в дървото на гените

и на връзките в тънките клони.

Бял воал зад предела на времето,

бели облаци в синия свод.

Да почувстваме само реките на вените,

да сме истина, път и живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Моля, оценете анонимно и по съвест

Comments

Brezar111 (Людмил Нешев)

Привет, Слънчо!
"И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие."

Този "ръб на проблемите" до голяма степепен е базов критерий за силата, с която възприемаме усещането за щастие.

2016-04-11T15:17:39+03:00
Самодива (Вики)

Душата винаги знае, всичко си е вътре в нас. Поздрави, Елена!

2016-04-11T10:52:03+03:00
rumbic (Руми)

Много силно ми въздейства цялото стихотворение, Елена! Поздрав от мен!

2016-04-11T09:54:24+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0