29 dic 2012, 10:49

Зад тежката врата на мисълта

  Poesía
545 0 0

Когато хлопне тежката врата
на мисълта
и погледът целуне хоризонта.
Когато срещнеш в образ на жена 
смъртта 
и я приемеш за икона.

Когато се превърне в кръстопът
мигът
и паника настане.
Когато и мечтите над света
летят
като омразни врани.

Когато през обувките протрити 
скрито
от раната кръвта протича.
Когато ме сърбят очи
от питане
и дишам, сякаш сричам.

Когато продължа да моля
свойта воля
да изплете пуловер на деня.
Когато с тишината споря,
не говоря,
а дъвча самота.

Тогава, от това, което съм написал,
всяка мисъл
реже от плътта.
От хлопнали врати ми писна.
Обесена мечтата висна
на пъстрата дъга…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...