Dec 29, 2012, 10:49 AM

Зад тежката врата на мисълта

  Poetry
541 0 0

Когато хлопне тежката врата
на мисълта
и погледът целуне хоризонта.
Когато срещнеш в образ на жена 
смъртта 
и я приемеш за икона.

Когато се превърне в кръстопът
мигът
и паника настане.
Когато и мечтите над света
летят
като омразни врани.

Когато през обувките протрити 
скрито
от раната кръвта протича.
Когато ме сърбят очи
от питане
и дишам, сякаш сричам.

Когато продължа да моля
свойта воля
да изплете пуловер на деня.
Когато с тишината споря,
не говоря,
а дъвча самота.

Тогава, от това, което съм написал,
всяка мисъл
реже от плътта.
От хлопнали врати ми писна.
Обесена мечтата висна
на пъстрата дъга…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...