29.12.2012 г., 10:49 ч.

Зад тежката врата на мисълта 

  Поезия
474 0 0
Когато хлопне тежката врата
на мисълта
и погледът целуне хоризонта.
Когато срещнеш в образ на жена
смъртта
и я приемеш за икона.
Когато се превърне в кръстопът
мигът
и паника настане.
Когато и мечтите над света
летят
като омразни врани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
  • Бягай, бягай невръстна робиньо, мъгла се вдига, потеря иде! Бягай от чужди, крий се от свои – за гро...
  • Когато си от другата страна, за миг небето в облаци се скрива. Изчезват слънце, птици и луна… И само...

Още произведения »