Вървя и зад ъгъла все поглеждам,
навярно и ти мила често правиш това.
Теб аз търся все хората оглеждам,
за да те видя, да срещна теб в ноща!
И вярвам че зад ъгъла ни чака любовта,
която търсим отдавна, нея истинската.
Тя е тази която влюбените винаги сбира,
нея търсим рано сутрин и късно вечерта.
Вървим заедно с моята красива мечта,
само тя сега ме е хванала под ръка.
И ето зад ъгъла сега видях я, беше Тя,
красива нежна жена с рокля на цветя!
Подавам и червена роза, цветето на любовта,
подарявам и стих любовен, целувам й ръка.
Вървим заедно прегърнати, мъж и жена
и усмивки греят на нашите красиви лица.
Пред нас усмихната върви и Любовта,
зад нас подкрепя ни нашата мила Съдба.
Отидоха си от нас сестрите Тъга и Самота,
а слънцето ни се усмихва, праща ни Светлина.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados