24.12.2022 г., 17:24

Зад ъгъла

1.1K 0 2
                  Зад ъгъла

 

Вървя и зад ъгъла все поглеждам,

навярно и ти мила често правиш това.

Теб аз търся все хората оглеждам,

за да те видя, да срещна теб в ноща!

 

И вярвам че зад ъгъла ни чака любовта,

която търсим отдавна, нея истинската. 

Тя е тази която влюбените винаги сбира,

нея търсим рано сутрин и късно вечерта.

 

Вървим заедно с моята красива мечта,

само тя сега ме е хванала под ръка.

И ето зад ъгъла сега видях я, беше Тя,

красива нежна жена с рокля на цветя!

 

Подавам и червена роза, цветето на любовта,

подарявам и стих любовен, целувам й ръка.

Вървим заедно прегърнати, мъж и жена

и усмивки греят на нашите красиви лица.

 

Пред нас усмихната върви и Любовта,

зад нас подкрепя ни нашата мила Съдба.

Отидоха си от нас сестрите Тъга и Самота,

а слънцето ни се усмихва, праща ни Светлина.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...