24 дек. 2022 г., 17:24

Зад ъгъла

1.1K 0 2
                  Зад ъгъла

 

Вървя и зад ъгъла все поглеждам,

навярно и ти мила често правиш това.

Теб аз търся все хората оглеждам,

за да те видя, да срещна теб в ноща!

 

И вярвам че зад ъгъла ни чака любовта,

която търсим отдавна, нея истинската. 

Тя е тази която влюбените винаги сбира,

нея търсим рано сутрин и късно вечерта.

 

Вървим заедно с моята красива мечта,

само тя сега ме е хванала под ръка.

И ето зад ъгъла сега видях я, беше Тя,

красива нежна жена с рокля на цветя!

 

Подавам и червена роза, цветето на любовта,

подарявам и стих любовен, целувам й ръка.

Вървим заедно прегърнати, мъж и жена

и усмивки греят на нашите красиви лица.

 

Пред нас усмихната върви и Любовта,

зад нас подкрепя ни нашата мила Съдба.

Отидоха си от нас сестрите Тъга и Самота,

а слънцето ни се усмихва, праща ни Светлина.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...