3 oct 2017, 21:18

Зад завесата

Poesía

2.4K 21 22

Презирам жалките човешки същества.
Играят своите мизерни роли.
Далеч от тях откривам любовта
към бездните и извисен се моля. -

Да има върхове над всеки блян.
Безбройни пропасти...телата ни да падат.
Духът е птица - винаги е сам.
И рее се спирално до припадък...

Пространството прилича на море,
с вълни невидими - разпенен вятър.
И времето със маски - без да спре,
играе себе си в космически театър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

veesii70 (Веселка Стойнева)

Оригинално и интересно както всякога! Поздрави!

2020-01-07T22:13:21+02:00
LiaNik (И.К.)

Презирам себе си, а може би презирам тленното , останалото е избраната съдба, или пък може би, "духът е вечно сам", защото трудно е човек с прекършени криле да се опитва да лети по земния си път. Поздрави!

2018-10-03T16:08:54+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасно! Върховете на духа във времето и пространството!

2018-04-03T16:23:13+03:00
Цъки (Христо Манчев)

Останах без думи..

2017-10-05T19:20:29+03:00
AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

Удиви ме представянето ти, Младене. Начинът, по който пресъздаде пространството около лирическия говорител е много въздействащо. Като тъмна, застинала, но все още еластична магма. Страхотно чувство ми създаде!

2017-10-05T19:14:06+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0