3.10.2017 г., 21:18 ч.

Зад завесата 

  Поезия
1860 21 24

Презирам жалките човешки същества.
Играят своите мизерни роли.
Далеч от тях откривам любовта
към бездните и извисен се моля. -

Да има върхове над всеки блян.
Безбройни пропасти...телата ни да падат.
Духът е птица - винаги е сам.
И рее се спирално до припадък...

Пространството прилича на море,
с вълни невидими - разпенен вятър.
И времето със маски - без да спре,
играе себе си в космически театър.

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оригинално и интересно както всякога! Поздрави!
  • Презирам себе си, а може би презирам тленното , останалото е избраната съдба, или пък може би, "духът е вечно сам", защото трудно е човек с прекършени криле да се опитва да лети по земния си път. Поздрави!
  • Прекрасно! Върховете на духа във времето и пространството!
  • Останах без думи..
  • Удиви ме представянето ти, Младене. Начинът, по който пресъздаде пространството около лирическия говорител е много въздействащо. Като тъмна, застинала, но все още еластична магма. Страхотно чувство ми създаде!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Не споделям напълно, първият ред, но пък стихотворението е замислящо и силно! Поздрав!
  • Винаги уникални, замислящи са стиховете ти. Поздрави, Младене!
  • Хубаво! Пространство - море и време - актьор. Къде е публиката - в дълбините и/или на небето?
  • Стихотворението и много силно, дълбоко-философско! Но на мен ми импонира най-силно първия куплет:
    "Презирам жалките човешки същества.
    Играят своите мизерни роли.
    Далеч от тях откривам любовта
    към бездните и извисен се моля. "
    Да хората наистина се принизяват до незначими същества, до безгръбначни, когато са подчинени на ниските си страсти - мизерните роли!
    Поздравления и безапелационно поставям в любими.
  • Много красиво и замислящо, харесва ми!
  • Не просто си надникнал зад завесата, но много ясно си показал какво се случва там и на своите читатели! А иначе, "жалките човешки същества...
    играят своите мизерни роли." И много често никой не си прави труда да повдигне тежката завеса! Младене, при теб винаги се пораждат размисли, а аз ти благодаря за тази поезия, която е различна, но всъщност, истинска!
  • "духът е птица, винаги е сам...."
    силно прозрение.
    Много ми хареса
    Поздравление
  • С Веси!
  • Пак съм възхитена, Младене!
    "Пространството прилича на море,
    с вълни невидими - разпенен вятър.
    И времето със маски - без да спре,
    играе себе си в космически театър."!!!
    Силни аплодисменти!
  • Тези бездни, май ни каляват и извисяват до бога! Поздрави!
  • Мистично!
  • Играят своите мизерни роли.
    Далеч от тях откривам любовта
    към бездните и извисен се моля...!!!
  • Луната тази вечер е голяма като желанието ми да бъда птица...към сенките й тайни полетяла...око в око да се погледнем ничии...

    Аплодисменти, Младене!
  • Винаги се припознавам напълно или частично в стиховете ти, Младене! Може би се изразявам по-меко, но това е единствено от притеснение да не изглеждам прекалено крайна. Поздравления за чудесната творба!
  • Поздравление, Младене!
    Хубава и творческа вечер!
  • Творбата ти е много силна!... С невероятен размах на мисълта и въображението! Достойна за възхищение!... Поздравявам те и поставям в любими. Само не разбирам защо трябва телата ни да падат в безбройни пропасти... Според мен духът извисява тялото и му помага да не пада в пропастите на. греховете... Или може би не съм те разбрала правилно?...
  • Много добро, Младене! Харесах и оцених!
    Поздравление!
  • Хареса ми тая безтегловност и свобода, която носи тоя стих. Свободен - “...Духът е птица - винаги е сам. И рее се спирално до припадък...“
Предложения
: ??:??