3.10.2017 г., 21:18

Зад завесата

Поезия

2.4K 21 22

Презирам жалките човешки същества.
Играят своите мизерни роли.
Далеч от тях откривам любовта
към бездните и извисен се моля. -

Да има върхове над всеки блян.
Безбройни пропасти...телата ни да падат.
Духът е птица - винаги е сам.
И рее се спирално до припадък...

Пространството прилича на море,
с вълни невидими - разпенен вятър.
И времето със маски - без да спре,
играе себе си в космически театър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veesii70 (Веселка Стойнева)

Оригинално и интересно както всякога! Поздрави!

2020-01-07T22:13:21+02:00
LiaNik (И.К.)

Презирам себе си, а може би презирам тленното , останалото е избраната съдба, или пък може би, "духът е вечно сам", защото трудно е човек с прекършени криле да се опитва да лети по земния си път. Поздрави!

2018-10-03T16:08:54+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасно! Върховете на духа във времето и пространството!

2018-04-03T16:23:13+03:00
Цъки (Христо Манчев)

Останах без думи..

2017-10-05T19:20:29+03:00
AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

Удиви ме представянето ти, Младене. Начинът, по който пресъздаде пространството около лирическия говорител е много въздействащо. Като тъмна, застинала, но все още еластична магма. Страхотно чувство ми създаде!

2017-10-05T19:14:06+03:00