11 nov 2015, 16:33

Задух 

  Poesía
749 1 10

Маранята се спуска като лепкава слуз

и мокри,

мокри гърба на тишината...

Премаляло от жега - мърка в ритъмен блус -

моето куче - проснато във краката ми...

Разнежен самотно - аз обещавам, че ще завали -

все някога - дъжд прохладен и морен...

Той се взира в очите ми, сякаш казва:

– Не ме лъжи!...

Знам, че няма да бъде този следобед...

 

Само двамата - куче и възрастен мъж...

До нашийника потопени на лятото в океана.

Подрънкват синджирите ни,

подрънкват на дъжд...

Тишината от жажда напуква се...

Но дъжд няма...

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Синджир или роб съм в кервана на дните -
    това се страхувам да се запитам...
    Или съм кучето, дето си лае
    подир кервана и следва го в края!" /отец Йоан Карамихалев от църквата Света София/

    На всички нас подрънкват синджирите, Краси. И вероятно кучетата на онези от нас, които ги имат, дори виждат тези синджири, а ние само ги усещаме. Харесах разсъжденията ти!
  • Стих, който ме заведе там, в лятната мараня.
    Самота и тишина,... и надежда!
  • Заслушах се в подрънкването на синджирите...
  • "Тишината от жажда напуква се...
    Но дъжд няма..."
    Харесах, краси! Оценявам го!Сърдечни поздрави!!
  • Задух - така осезаем, че побързах да изплувам от океана на лятото, както и от стиха ти.
    Уникално и въздействащо!
    Поздравления!
  • Дъжд няма да вали.
    Не ти се вярва? Не ти се вярва?
    За капчица сърцето те боли.
    Но дъждът го няма... Д.Василев
  • Различна поезия. Хубава
  • Има творби,които не се коментират. Уникален си!
  • Такава тишина...До шията. До суша.
    И никаква жестокост. Само жажда.
    Остатък от привързаност е сгушена
    в очите на нашийника с очакване.

    Невероятен си!Аплодисменти!
  • Хареса ми - особено майсторски изграденият образ на тишината, която от жажда се напуква. Поздравления!
Propuestas
: ??:??