Задух

Poesía

1.2K 1 10

Маранята се спуска като лепкава слуз

и мокри,

мокри гърба на тишината...

Премаляло от жега - мърка в ритъмен блус -

моето куче - проснато във краката ми...

Разнежен самотно - аз обещавам, че ще завали -

все някога - дъжд прохладен и морен...

Той се взира в очите ми, сякаш казва:

– Не ме лъжи!...

Знам, че няма да бъде този следобед...

Само двамата - куче и възрастен мъж...

До нашийника потопени на лятото в океана.

Подрънкват синджирите ни,

подрънкват на дъжд...

Тишината от жажда напуква се...

Но дъжд няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

"Синджир или роб съм в кервана на дните -
това се страхувам да се запитам...
Или съм кучето, дето си лае
подир кервана и следва го в края!" /отец Йоан Карамихалев от църквата Света София/

На всички нас подрънкват синджирите, Краси. И вероятно кучетата на онези от нас, които ги имат, дори виждат тези синджири, а ние само ги усещаме. Харесах разсъжденията ти!

2015-11-16T13:48:33+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Стих, който ме заведе там, в лятната мараня.
Самота и тишина,... и надежда!

2015-11-16T11:42:48+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Заслушах се в подрънкването на синджирите...

2015-11-14T16:57:25+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

"Тишината от жажда напуква се...
Но дъжд няма..."
Харесах, краси! Оценявам го!Сърдечни поздрави!!

2015-11-12T20:08:35+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Задух - така осезаем, че побързах да изплувам от океана на лятото, както и от стиха ти.
Уникално и въздействащо!
Поздравления!

2015-11-12T15:49:43+02:00