Задух

Poetry

1.2K 1 10

Маранята се спуска като лепкава слуз

и мокри,

мокри гърба на тишината...

Премаляло от жега - мърка в ритъмен блус -

моето куче - проснато във краката ми...

Разнежен самотно - аз обещавам, че ще завали -

все някога - дъжд прохладен и морен...

Той се взира в очите ми, сякаш казва:

– Не ме лъжи!...

Знам, че няма да бъде този следобед...

Само двамата - куче и възрастен мъж...

До нашийника потопени на лятото в океана.

Подрънкват синджирите ни,

подрънкват на дъжд...

Тишината от жажда напуква се...

Но дъжд няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

"Синджир или роб съм в кервана на дните -
това се страхувам да се запитам...
Или съм кучето, дето си лае
подир кервана и следва го в края!" /отец Йоан Карамихалев от църквата Света София/

На всички нас подрънкват синджирите, Краси. И вероятно кучетата на онези от нас, които ги имат, дори виждат тези синджири, а ние само ги усещаме. Харесах разсъжденията ти!

2015-11-16T13:48:33+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Стих, който ме заведе там, в лятната мараня.
Самота и тишина,... и надежда!

2015-11-16T11:42:48+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Заслушах се в подрънкването на синджирите...

2015-11-14T16:57:25+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

"Тишината от жажда напуква се...
Но дъжд няма..."
Харесах, краси! Оценявам го!Сърдечни поздрави!!

2015-11-12T20:08:35+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Задух - така осезаем, че побързах да изплувам от океана на лятото, както и от стиха ти.
Уникално и въздействащо!
Поздравления!

2015-11-12T15:49:43+02:00