5 nov 2012, 15:01

Задушница

  Poesía
999 2 5

---

 

Посрещнаха ме в строй, един до друг
гробове - лабиринтът на небето.
Тук катеричи зъби като струг
нарязват хризантемени букети.

Душата ми е гола само тук,
по-гола и от охлювите пръстни,
и както тях, оставя плачещ звук
с невидими следи от тъжни пръсти.

Душата ми е чиста само тук,
по-чиста от сълзите ми за мъртвите -
прощава на безумния юмрук
за снимката от плочата изкъртена.

И цяла се пречиствам - само тук
забравям всеки изблик на безверие
и, кръстя се - на дявола напук,
в очакване на райските си двери.

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...