Nov 5, 2012, 3:01 PM

Задушница

  Poetry
996 2 5

---

 

Посрещнаха ме в строй, един до друг
гробове - лабиринтът на небето.
Тук катеричи зъби като струг
нарязват хризантемени букети.

Душата ми е гола само тук,
по-гола и от охлювите пръстни,
и както тях, оставя плачещ звук
с невидими следи от тъжни пръсти.

Душата ми е чиста само тук,
по-чиста от сълзите ми за мъртвите -
прощава на безумния юмрук
за снимката от плочата изкъртена.

И цяла се пречиствам - само тук
забравям всеки изблик на безверие
и, кръстя се - на дявола напук,
в очакване на райските си двери.

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...