Nov 5, 2012, 3:01 PM

Задушница

  Poetry
995 2 5

---

 

Посрещнаха ме в строй, един до друг
гробове - лабиринтът на небето.
Тук катеричи зъби като струг
нарязват хризантемени букети.

Душата ми е гола само тук,
по-гола и от охлювите пръстни,
и както тях, оставя плачещ звук
с невидими следи от тъжни пръсти.

Душата ми е чиста само тук,
по-чиста от сълзите ми за мъртвите -
прощава на безумния юмрук
за снимката от плочата изкъртена.

И цяла се пречиствам - само тук
забравям всеки изблик на безверие
и, кръстя се - на дявола напук,
в очакване на райските си двери.

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...