---
Посрещнаха ме в строй, един до друг
гробове - лабиринтът на небето.
Тук катеричи зъби като струг
нарязват хризантемени букети.
Душата ми е гола само тук,
по-гола и от охлювите пръстни,
и както тях, оставя плачещ звук
с невидими следи от тъжни пръсти.
Душата ми е чиста само тук,
по-чиста от сълзите ми за мъртвите -
прощава на безумния юмрук
за снимката от плочата изкъртена.
И цяла се пречиствам - само тук
забравям всеки изблик на безверие
и, кръстя се - на дявола напук,
в очакване на райските си двери.
---
© Станислава Всички права запазени