6 ago 2010, 12:42

Задушница 

  Poesía
1399 1 11

             З а д у ш н и ц а
 
Душата се скита и търси свой дом,
това аз го вярвам, така е:
но в този - тъй кратък, тъй свиден - живот:
от първия ден, та до края.
 
Под чуждата стряха не иска подслон,
под маса трохи не събира:
душата си търси, повтарям ви, дом,
недейте предлага квартира.
 
И не непременно един малък рай,
но толкова свой, да не може без него.
За миг не се спира до земния край:
ни в кучешки студ, нито в жега.
 
Не го ли намери на тази земя,
дали ще политне, не зная.
Но ако литне, ще идва пак тя,
за да го търси. Дори от безкрая.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??