Задушница
З а д у ш н и ц а Душата се скита и търси свой дом, това аз го вярвам, така е: но в този - тъй кратък, тъй свиден - живот: от първия ден, та до края. Под чуждата стряха не иска подслон, под маса трохи не събира: душата си търси, повтарям ви, дом, недейте предлага квартира. И не непременно един малък рай, но толкова свой, да не може без него. За миг не се спира до земния край: ни в кучешки студ, нито в жега. Не го ли намери на тази земя, дали ще политне, не зная. Но ако литне, ще идва пак тя, за да го търси. Дори от безкрая.
© Цонка Петрова All rights reserved.
