6 авг. 2010 г., 12:42

Задушница 

  Поэзия
1435 1 11

             З а д у ш н и ц а
 
Душата се скита и търси свой дом,
това аз го вярвам, така е:
но в този - тъй кратък, тъй свиден - живот:
от първия ден, та до края.
 
Под чуждата стряха не иска подслон,
под маса трохи не събира:
душата си търси, повтарям ви, дом,
недейте предлага квартира.
 
И не непременно един малък рай,
но толкова свой, да не може без него.
За миг не се спира до земния край:
ни в кучешки студ, нито в жега.
 
Не го ли намери на тази земя,
дали ще политне, не зная.
Но ако литне, ще идва пак тя,
за да го търси. Дори от безкрая.

© Цонка Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??