Задушница
З а д у ш н и ц а Душата се скита и търси свой дом, това аз го вярвам, така е: но в този - тъй кратък, тъй свиден - живот: от първия ден, та до края. Под чуждата стряха не иска подслон, под маса трохи не събира: душата си търси, повтарям ви, дом, недейте предлага квартира. И не непременно един малък рай, но толкова свой, да не може без него. За миг не се спира до земния край: ни в кучешки студ, нито в жега. Не го ли намери на тази земя, дали ще политне, не зная. Но ако литне, ще идва пак тя, за да го търси. Дори от безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
