Задушница
2.5K
0
16
З а д у ш н и ц а
Пак след мъката тръгвам послушно.
Пак за хора, за време - забравям.
Пак съм с теб, само моя Задушнице!
Не - помен, а болка до задушаване!
А в ръцете ми -цвете.Обесено.
А в устата ми - залъкът клисав.
Със сълза неизплакана месен е
и вкусът му - приличен на писък.
И старица съвсем беловласа
- ако такава ме види светът -
тук ще идвам, навярно.
И все с тия слова:
- Раснах тате без теб.
Но без теб не порастнах.
Тате, само ти знаеш това.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цонка Петрова Todos los derechos reservados
