Задушница
2.5K
0
16
З а д у ш н и ц а
Пак след мъката тръгвам послушно.
Пак за хора, за време - забравям.
Пак съм с теб, само моя Задушнице!
Не - помен, а болка до задушаване!
А в ръцете ми -цвете.Обесено.
А в устата ми - залъкът клисав.
Със сълза неизплакана месен е
и вкусът му - приличен на писък.
И старица съвсем беловласа
- ако такава ме види светът -
тук ще идвам, навярно.
И все с тия слова:
- Раснах тате без теб.
Но без теб не порастнах.
Тате, само ти знаеш това.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цонка Петрова Все права защищены
