Jun 10, 2011, 2:36 PM

Задушница 

  Poetry » Other
1692 0 16

З а д у ш н и ц а

 

 

 

Пак след мъката тръгвам послушно.

Пак за хора, за време - забравям.

Пак съм с теб, само моя Задушнице!

Не - помен, а болка до задушаване!

 

А в ръцете ми -цвете.Обесено.

А в устата ми - залъкът клисав.

Със сълза неизплакана месен е

и вкусът му - приличен на писък.

 

И старица съвсем беловласа

- ако такава ме види светът -

тук ще идвам, навярно.

И все с тия слова:

- Раснах тате без теб.

Но без теб не порастнах.

Тате, само ти знаеш това.

© Цонка Петрова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??