Jun 10, 2011, 2:36 PM

Задушница

  Poetry » Other
2.5K 0 16

З а д у ш н и ц а

 

 

 

Пак след мъката тръгвам послушно.

Пак за хора, за време - забравям.

Пак съм с теб, само моя Задушнице!

Не - помен, а болка до задушаване!

 

А в ръцете ми -цвете.Обесено.

А в устата ми - залъкът клисав.

Със сълза неизплакана месен е

и вкусът му - приличен на писък.

 

И старица съвсем беловласа

- ако такава ме види светът -

тук ще идвам, навярно.

И все с тия слова:

- Раснах тате без теб.

Но без теб не порастнах.

Тате, само ти знаеш това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...