6 jul 2016, 23:33

Задушница 

  Poesía
742 0 6
На баща ми
Шеметно ми е, полу-нетрезво.
Прогоних през прозореца съня.
Вали отново и тъга навява.
Отварям тежката врата
и влажна глътка въздух
безцеремонно ме
спасява...
Ромоли! Студено е и тъмно.
Дано отнякъде пристигнеш.
Не знам къде е „някъде”, но тръгвай.
Докато е тъмно да ме видиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??