hapka-kapka (Десислава Вълова)
101 1152
6.07.2016 г., 23:33 ч.

Задушница 

  Поезия
574 0 6

На баща ми

 

Шеметно ми е, полу-нетрезво.

Прогоних през прозореца съня.

Вали отново и тъга навява.

Отварям тежката врата

и влажна глътка въздух

безцеремонно ме

спасява...

 

Ромоли! Студено е и тъмно.

Дано отнякъде пристигнеш.

Не знам къде е „някъде”, но тръгвай.

Докато е тъмно да ме видиш.

Когато светло стане - ще е късно...

 

Ръката ми почти изтръпва,

за да държи открехната вратата.

Не бързам,

но и нямам време - съмва.

Студено е,

а исках да ме помниш.

Очаквах те във друго измерение.

Докосна ме, това ме върна!

Сбогом!

 

 

Д. В.

05-03-2016 г.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??