На баща ми
Шеметно ми е, полу-нетрезво.
Прогоних през прозореца съня.
Вали отново и тъга навява.
Отварям тежката врата
и влажна глътка въздух
безцеремонно ме
спасява...
Ромоли! Студено е и тъмно.
Дано отнякъде пристигнеш.
Не знам къде е „някъде”, но тръгвай.
Докато е тъмно да ме видиш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up