Jul 6, 2016, 11:33 PM

Задушница 

  Poetry
743 0 6
На баща ми
Шеметно ми е, полу-нетрезво.
Прогоних през прозореца съня.
Вали отново и тъга навява.
Отварям тежката врата
и влажна глътка въздух
безцеремонно ме
спасява...
Ромоли! Студено е и тъмно.
Дано отнякъде пристигнеш.
Не знам къде е „някъде”, но тръгвай.
Докато е тъмно да ме видиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Random works
: ??:??