4 ene 2014, 17:41

Задъхан стих

765 0 8

 

 

 

          Времето ... Изтичащото ...

          Което все пред мене тича,

          аз го гоня, все едно е

                              моето момиче,

          подскачайки подтичвам

          като кукер - тъй обримчен

          със звънци от нега и обич -

          всичко в мен звъни

          срещу черни сили зли ...

          И подтичвам пак ...

          Понечвам да се спра,

          но не мога, няма как ...

          Без дъх съм и се изморих,

          накъсва се и моя стих

          непарфюмиран, не песен,

          с аромат неравноделен

          на тютюн и чесън

          в мъглата на тази

                                 зимна есен ...

          Но продължавам,

          подтичвам след времето,

          то не пита дали остарявам,

          защо обичам, от какво

                                   отмалявам ...

         То изтича ...

         Но аз знам, заложено е в мен -

         ще го настигна някой ден

         и ще го изпреваря -

         едва тогава с теб

         без край ще разговарям ...

         Край огън тих

         със задъхания ми,

                               накъсан стих ...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разнежващо ми е някак твоето време - момиче. Представих си огъня...една поляна, чисто небе и голяма, пълна, бяла луна...Приказен си Вале, просто приказен... А в тази едва доловима болка се влюбих - Но продължавам,
    подтичвам след времето,
    то не пита дали остарявам,
    защо обичам, от какво
    отмалявам ...То изтича ...
  • "То изтича ...
    Но аз знам, заложено е в мен -
    ще го настигна някой ден
    и ще го изпреваря -
    едва тогава с теб
    без край ще разговарям ...
    Край огън тих
    със задъхания ми,
    накъсан стих ..."
    --------------------------------
    Позитивно звучи, искрена лирична
    изповед, която буди съпричастност!
    Пожелавам сбъднати мечти
    и на лирическия и на автора!
  • Много харесах края на стихотворението!!!
  • Благодаря ви, Дани, Наде, Септ, Любомира, Мисана, Силве, Илко! Светли дни от мен!
  • Чудесен стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...