kleopatrasv (Светлана Тодорова)
251 571
16 nov 2010, 15:46

Задъхани красоти 

  Poesía » Filosófica
555 0 3




Поема ли по пътя стръмен,
готова съм да загубя много дни, 
че стигна ли до кръстопътя мъчен, 
да мога да разпозная лъжливите следи.

Погледна ли към Луната нощем, 
ще се усмихна на танцуващите звезди,
че да ми намигнат в танца си среднощен
и да ми подскажат наближаващите ми беди.

Стигна ли до ръба опасен,
нека фениксът наново се възроди,
че да ме пренесе през рова неясен
и да ме постави в желаните от мен среди.

Докосна ли с ръка хоризонта нежен,
готова съм да му поднеса мечти,
че да уловя през прозореца му замрежен
идващите отвън задъхани красоти...

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??