kleopatrasv (Светлана Тодорова)
251 571
16.11.2010 г., 15:46 ч.

Задъхани красоти 

  Поезия » Философска
553 0 3




Поема ли по пътя стръмен,
готова съм да загубя много дни, 
че стигна ли до кръстопътя мъчен, 
да мога да разпозная лъжливите следи.

Погледна ли към Луната нощем, 
ще се усмихна на танцуващите звезди,
че да ми намигнат в танца си среднощен
и да ми подскажат наближаващите ми беди.

Стигна ли до ръба опасен,
нека фениксът наново се възроди,
че да ме пренесе през рова неясен
и да ме постави в желаните от мен среди.

Докосна ли с ръка хоризонта нежен,
готова съм да му поднеса мечти,
че да уловя през прозореца му замрежен
идващите отвън задъхани красоти...

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??