Задъхани красоти
Поема ли по пътя стръмен,
готова съм да загубя много дни,
че стигна ли до кръстопътя мъчен,
да мога да разпозная лъжливите следи.
Погледна ли към Луната нощем,
ще се усмихна на танцуващите звезди,
че да ми намигнат в танца си среднощен
и да ми подскажат наближаващите ми беди.
Стигна ли до ръба опасен,
нека фениксът наново се възроди,
че да ме пренесе през рова неясен
и да ме постави в желаните от мен среди.
Докосна ли с ръка хоризонта нежен,
готова съм да му поднеса мечти,
че да уловя през прозореца му замрежен
идващите отвън задъхани красоти...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
