Загасваща тръпка

В мъглата на сивия ден

проблясва искрица надежда,

свенлив и несигурен плен

сърцето към порив повежда.

Разголени страсти сноват

по златните сенки на здрача,

емоции бурни пълзят

към ритъма тих на брояча.

В постелята бяла тела,

докосват загасваща тръпка.

От болка простенва нощта,

задавена сякаш от глътка.

Сбогува се звездна любов

с последните земни въздишки,

а устни шептят благослов,

преплетен с божествени нишки.

Отлита един земен път

към звездни небесни простори.

Остава блажен спомен скъп,

пропит от житейски декори.