Загасваща тръпка
В мъглата на сивия ден
проблясва искрица надежда,
свенлив и несигурен плен
сърцето към порив повежда.
Разголени страсти сноват
по златните сенки на здрача,
емоции бурни пълзят
към ритъма тих на брояча.
В постелята бяла тела,
докосват загасваща тръпка.
От болка простенва нощта,
задавена сякаш от глътка.
Сбогува се звездна любов
с последните земни въздишки,
а устни шептят благослов,
преплетен с божествени нишки.
Отлита един земен път
към звездни небесни простори.
Остава блажен спомен скъп,
пропит от житейски декори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ