17 дек. 2025 г., 06:59

Загасваща тръпка

26 0 0

В мъглата на сивия ден

проблясва искрица надежда,

свенлив и несигурен плен

сърцето към порив повежда.

 

Разголени страсти сноват

по златните сенки на здрача,

емоции бурни пълзят

към ритъма тих на брояча.

 

В постелята бяла тела,

докосват загасваща тръпка.

От болка простенва нощта,

задавена сякаш от глътка.

 

Сбогува се звездна любов

с последните земни въздишки,

а устни шептят благослов,

преплетен с божествени нишки.

 

Отлита един земен път

към звездни небесни простори.

Остава блажен спомен скъп,

пропит от житейски декори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....