17.12.2025 г., 6:59

Загасваща тръпка

25 0 0

В мъглата на сивия ден

проблясва искрица надежда,

свенлив и несигурен плен

сърцето към порив повежда.

 

Разголени страсти сноват

по златните сенки на здрача,

емоции бурни пълзят

към ритъма тих на брояча.

 

В постелята бяла тела,

докосват загасваща тръпка.

От болка простенва нощта,

задавена сякаш от глътка.

 

Сбогува се звездна любов

с последните земни въздишки,

а устни шептят благослов,

преплетен с божествени нишки.

 

Отлита един земен път

към звездни небесни простори.

Остава блажен спомен скъп,

пропит от житейски декори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...