Загасваща тръпка
В мъглата на сивия ден
проблясва искрица надежда,
свенлив и несигурен плен
сърцето към порив повежда.
Разголени страсти сноват
по златните сенки на здрача,
емоции бурни пълзят
към ритъма тих на брояча.
В постелята бяла тела,
докосват загасваща тръпка.
От болка простенва нощта,
задавена сякаш от глътка.
Сбогува се звездна любов
с последните земни въздишки,
а устни шептят благослов,
преплетен с божествени нишки.
Отлита един земен път
към звездни небесни простори.
Остава блажен спомен скъп,
пропит от житейски декори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ