Dec 17, 2025, 6:59 AM

Загасваща тръпка

23 0 0

В мъглата на сивия ден

проблясва искрица надежда,

свенлив и несигурен плен

сърцето към порив повежда.

 

Разголени страсти сноват

по златните сенки на здрача,

емоции бурни пълзят

към ритъма тих на брояча.

 

В постелята бяла тела,

докосват загасваща тръпка.

От болка простенва нощта,

задавена сякаш от глътка.

 

Сбогува се звездна любов

с последните земни въздишки,

а устни шептят благослов,

преплетен с божествени нишки.

 

Отлита един земен път

към звездни небесни простори.

Остава блажен спомен скъп,

пропит от житейски декори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...