2 feb 2019, 11:35  

Загуба 

  Poesía
515 6 3

На майките, загубили децата си...

 

Извикай мъката докрай,

та болката да онемее!

Когато си от край до край

пред нея на колене.

 

Извий жалейката до връх

та слънцето да изгори!
Когато и следи от дъх

разгарят раните дори.

 

Измий чернилката до под

та сълзите да каменеят!

Когато няма път и брод 

звездите горе ще изгреят.

********************************

Загубени..., а те са на небето,

звезди, като душите в нас...

високо и далеко, там където

е времето останало без час.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??