Feb 2, 2019, 11:35 AM  

Загуба

  Poetry
725 6 3

На майките, загубили децата си...

 

Извикай мъката докрай,

та болката да онемее!

Когато си от край до край

пред нея на колене.

 

Извий жалейката до връх

та слънцето да изгори!
Когато и следи от дъх

разгарят раните дори.

 

Измий чернилката до под

та сълзите да каменеят!

Когато няма път и брод 

звездите горе ще изгреят.

********************************

Загубени..., а те са на небето,

звезди, като душите в нас...

високо и далеко, там където

е времето останало без час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....