На майките, загубили децата си...
Извикай мъката докрай,
та болката да онемее!
Когато си от край до край
пред нея на колене.
Извий жалейката до връх
та слънцето да изгори!
Когато и следи от дъх
разгарят раните дори.
Измий чернилката до под
та сълзите да каменеят!
Когато няма път и брод
звездите горе ще изгреят.
********************************
Загубени..., а те са на небето,
звезди, като душите в нас...
високо и далеко, там където
е времето останало без час.