ИнаКалина (Красимира Чакърова) ИнаКалина (Красимира Чакърова)
100 547
Feb 2, 2019, 11:35 AM  

Загуба

  Poetry
727 6 3

На майките, загубили децата си...

 

Извикай мъката докрай,

та болката да онемее!

Когато си от край до край

пред нея на колене.

 

Извий жалейката до връх

та слънцето да изгори!
Когато и следи от дъх

разгарят раните дори.

 

Измий чернилката до под

та сълзите да каменеят!

Когато няма път и брод 

звездите горе ще изгреят.

********************************

Загубени..., а те са на небето,

звезди, като душите в нас...

високо и далеко, там където

е времето останало без час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0