Загуба
На майките, загубили децата си...
Извикай мъката докрай,
та болката да онемее!
Когато си от край до край
пред нея на колене.
Извий жалейката до връх
та слънцето да изгори!
Когато и следи от дъх
разгарят раните дори.
Измий чернилката до под
та сълзите да каменеят!
Когато няма път и брод
звездите горе ще изгреят.
********************************
Загубени..., а те са на небето,
звезди, като душите в нас...
високо и далеко, там където
е времето останало без час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
