Загубени
Ти си моето момиче
наплашено от мен
загубих те някъде,
някъде далече от мълвите
на обречените,
търся те в очите на хората
търся те в душите на изгубените.
Защо се скри
Защо се изгуби
Защо взе ума ми
Защо се влюби?
Света е объркан,като този ден.
Намери ме попътя към дома
Заведи ме в храма на любовта.
Облечи ме в божествената роба.
Обречи съществото в твоята утроба.
Пусни светлината ,
Искам да чуя мълвата.
Нека пътувам в безкрайността
нека луната ме люлее
нека кръвта ми се лее
нека храма се срине
нека болката отмине
нека душата премине.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тарададам Todos los derechos reservados
