Mar 28, 2006, 8:05 PM

Загубени

  Poetry
797 0 4

Ти си моето момиче
наплашено от мен
загубих те някъде,
някъде далече от мълвите
на обречените,
търся те в очите на хората
търся те в душите на изгубените.
Защо се скри
Защо се изгуби
Защо взе ума ми
Защо се влюби?
Света е объркан,като този ден.

Намери ме попътя към дома
Заведи ме в храма на любовта.
Облечи ме в божествената роба.
Обречи съществото в твоята утроба.
Пусни светлината ,
Искам да чуя мълвата.
Нека пътувам в безкрайността
нека луната ме люлее
нека кръвта ми се лее
нека храма се срине
нека болката отмине
нека душата премине.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

  • "търся те в душите на изгубените"----> Наистина правиш нещата както трябва.Може да твърдиш, че е хаотично, но е страшно близко до сърцето!
  • якоо много ми хареса !!!
  • благодаря
  • нека луната ме люлее
    нека кръвта ми се лее
    нека храма се срине
    нека болката отмине
    нека душата премине.
    От мен поздравления!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....