Загубени
Ти си моето момиче
наплашено от мен
загубих те някъде,
някъде далече от мълвите
на обречените,
търся те в очите на хората
търся те в душите на изгубените.
Защо се скри
Защо се изгуби
Защо взе ума ми
Защо се влюби?
Света е объркан,като този ден.
Намери ме попътя към дома
Заведи ме в храма на любовта.
Облечи ме в божествената роба.
Обречи съществото в твоята утроба.
Пусни светлината ,
Искам да чуя мълвата.
Нека пътувам в безкрайността
нека луната ме люлее
нека кръвта ми се лее
нека храма се срине
нека болката отмине
нека душата премине.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тарададам Всички права запазени
