madme (Тарададам)
88 178
28 мар. 2006 г., 20:05

Загубени 

  Поэзия
635 0 4

Ти си моето момиче
наплашено от мен
загубих те някъде,
някъде далече от мълвите
на обречените,
търся те в очите на хората
търся те в душите на изгубените.
Защо се скри
Защо се изгуби
Защо взе ума ми
Защо се влюби?
Света е объркан,като този ден.

Намери ме попътя към дома
Заведи ме в храма на любовта.
Облечи ме в божествената роба.
Обречи съществото в твоята утроба.
Пусни светлината ,
Искам да чуя мълвата.
Нека пътувам в безкрайността
нека луната ме люлее
нека кръвта ми се лее
нека храма се срине
нека болката отмине
нека душата премине.

© Тарададам Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "търся те в душите на изгубените"----> Наистина правиш нещата както трябва.Може да твърдиш, че е хаотично, но е страшно близко до сърцето!
  • якоо много ми хареса !!!
  • благодаря
  • нека луната ме люлее
    нека кръвта ми се лее
    нека храма се срине
    нека болката отмине
    нека душата премине.
    От мен поздравления!!!
Предложения
: ??:??