27 ago 2011, 10:00

Загубих се

  Poesía
812 1 5

Загубих се в пространство и безвремие,

не виждах ясно мислите си,

оплетох се в противоречия от страст,

заслушана във собствения глас...

 

Дали ме чуваше,

а толкоз близо бях...

А пътят беше много дълъг,

посока губех, но към теб вървях...

Понякога се спъвах,

друг път падах...

Ръка подаде ми –

но аз не спрях...

изгубена във себе си,

спасителния пояс не съзрях...

Сега отново продължавам,

но накъде вървя?

Ще ме оставиш ли

отново да сгреша?

Аз само търся

твоята ръка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...