Aug 27, 2011, 10:00 AM

Загубих се

  Poetry
811 1 5

Загубих се в пространство и безвремие,

не виждах ясно мислите си,

оплетох се в противоречия от страст,

заслушана във собствения глас...

 

Дали ме чуваше,

а толкоз близо бях...

А пътят беше много дълъг,

посока губех, но към теб вървях...

Понякога се спъвах,

друг път падах...

Ръка подаде ми –

но аз не спрях...

изгубена във себе си,

спасителния пояс не съзрях...

Сега отново продължавам,

но накъде вървя?

Ще ме оставиш ли

отново да сгреша?

Аз само търся

твоята ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...